За книгата: 1980 / „... „Но не може да се говори за обезщетение“, продължи да мисли архиепископът. – Майката получава пенсия от община Орлеан, а братята и другите роднини нямат никакви права – нито юридически, нито фактически – на обезщетение. И фактът, че те са преживели много през тези двадесет и пет години, изминали от деня на екзекуцията на Жана, разбира се, е естествен. Ето защо те получават в ръцете си документ за реабилитация.“ И, сякаш прочел мислите му, духовникът подаде на Жан пълен документ: това беше извлечение от съдебната заповед. Селянинът прие листа с уважение, сгъна го спретнато и го пъхна в джоба си. „Там е казано всичко, Жан“, обясни му монсеньор архиепископ на Реймс, „и всеки, който иска да го прочете, ще разбере, че петното на безчестието. е напълно отстранен от вас, че Жана не е виновна за нищо. Това ви се дава в името на нашата свята църква и крал. Светият престол в Рим ще бъде информиран за това... Разбирате ли ме, монсеньор - Поздравления за вас, Жан, и цялото ви семейство за успешния изход на процеса! Цялото его не беше толкова просто и не толкова лесно. Но, за щастие, трудностите са зад гърба ни. Те бяха преодолени с Божията помощ, а сестра ти Жана беше напълно оправдана, Жан, тоест обявена за невинна в каквото и да било, Жан обаче не бързаше да благодари на Негово Високопреосвещенство. …»